BULGARIAN PAST MASTER COURSES CONCERT TOURS

“Гласовете на Валентин Пейчинов“ огласиха лапидариума на Стара Загора

 

07.07.2019  Долап.бг

На 5 октомври 2019 г. в Лапидариума на Регионален исторически музей Стара Загора меломаните се насладиха на пъстър концерт, поднесен от класни певци. Безплатното събитие под логото „Гласовете на Валентин Пейчинов“, беше организирано от именития маестро. Оказа се, че това е вече няколкогодишна традиция, но в Стара Загора гостуването е за първи път. След майсторския клас, с част от участниците в него, се прави турне из страната, за пропагандиране на резултатите и доставяне на истинска наслада на публиката.

В Стара Загора концерта откри басът Валентин Пейчинов с познатата „Хайдушка песен“ от Добри Христов. После той изпълни още ария на Дон Базилио от „Севилският бръснар“ на Росини и Серенада на Мефистофел от „Фауст“. 

Сопраното от САЩ Маня Щанколер се представи блестящо с ария на Манон от оп. „Манон Леско“ на Пучини, ария на Лейди Макбет от оп.“Макбет“ на Верди и др.

Американското сопрано Анна Виимастер стартира с Хабанера на Кармен от едноименната опера. После изпълни прекрасно ария на Татяна от оп. „Евгений Онегин“ на Чайковски, ария на Магда Сорел от оп. „Консулът“ на Джан-Карло Меноти.

Няколко американски парчета изпя Хюсеин Мердан от България. 

 

След дългите аплаузи Валентин Пейчинов поздрави публиката с красив евъргрийн.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Черешката на тортата беше новият аранжимент на популярната българска песен „Светът е за двама“, представена от квартета. Акомпаниментът на пиано направи Франциско Миранда.

"...Защо сме тук?

Защото България е родина на изключителни гласове във вокалното изкуство.

Искам да допринеса за продължаването на тази традиция. Вместо българските деца да търсят начин да се усъвършенстват в чужбина, което не за всеки е посилно, ние се стараем да докараме чужбина в България.

 

 

Маестро Пейчинов, кой е ключът към успеха?

Ключът е пакет от необходимости: Само глас не стига. Само музикалност и харизма не са достатъчни. Нужна е комбинация от всичко това и да обичаш безумно това, което правиш.

 

Без всеотдайност, няма да постигнеш успех. Щастливи са тези, които намерят своя верен път в живота и му се отдадат всецяло...."

Валентин Пейчинов

"Валентин Пейчинов беше любезен за даде интервю единствено за читателите на dolap.bg:

 

Маестро Пейчинов да бъдете оперен певец ли беше детската Ви мечта?

Исках да бъда пианист. Учих композиция. Случайно станах певец, когато отбивах военната си служба в Ансамбъла на строителни войски. И представете си, че там бях като втори тенор. В Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ започнах следването си в класа по композиция. Познати и приятели ме съветваха да се захвана сериозно с пеене, но нямах желание. Направих първите стъпки като смятах, че като уча пеене, ще пиша по-хубава вокална музика. После така се увлякох, че се прехвърлих оперно пеене и то стана моя съдба.

Какъв път извървяхте от София до Ню Йорк, където вече живеете и се реализирате 32 години?

Пътят е дълъг и труден. По мое време имаше много препятствия за хора, които идват от социалистическия лагер. Аз съм първия певец в Джулиард скуул от соц.страните. Бях приет там по препоръка на композитора Джан Карло Меноти. Джулиард ми даде много, но не всичко е единствено и само от него. Човек трябва да търси начини да научи повече, да се усъвършенства повече и да премине отвъд училището, за да постигне нещо. Трябваше да се явявам многократно на конкурси и на прослушвания. Победих в четири значими конкурси, от които американските оперни прослушвания и Лучано Павароти – конкурсът ми отвориха много сцени и предизвикаха любопитството на театрите.

Как попаднахте на Джан Карло Меноти?

Беше поканен в България да постави своя опера в НДК и направи кастинг за събиране на солистите. Когато ме чу, попита какво се прави в България за такъв глас. След като не намери отговор е заявил, че този глас трябва да излезе от България. Той ми издейства пълната стипендия за обучение в Джулиард скул, а пребиваването ми обезпечи Августин Пейчинов. С него имаме далечна роднинска връзка. Аз не съм го търсил. Джулиард , независимо от мене, го е ангажирал. Той много ми помогна с всичко необходимо за живеене и пребиваване. Той е винаги в сърцето ми.

Мога да споделя, че няколко месеца от Джулиард са изпращали до дома ми в София съобщения, че съм приет и осигурен за учене и пребиваване, но писмата не са достигнали до мене по обясними за времето тогава причини. Тогава Августин Пейчинов лично пристигна в България с документите и се срещна с министъра на културата Георги Йорданов. Така заминах за САЩ.

След завършване на четиригодишния курс на обучение, трябваше да се завърна в България. Тогава съдбата ме срещна с друга велика личност – Гена Димитрова. Изключителна жена, изключителна българка и певица. Та тя ми каза, че за хората на изкуството в България няма добра среда и направи всичко възможно и невъзможно да остана в Америка. Намери адвокати, на които тя заплати, осигури ми творчески ангажименти, подаде ми ръка в безизходно за мене време. Винаги с благодарност я нося в сърцето си.

На кои оперни сцени в България сте се изявявали като оперен певец?

Бях студент трети курс, когато Пламен Карталов ме покани да участвам в постановки на Русенска опера, като заедно с това продължи образованието ми. Доста роли направих: в „Янините девет братя“, „Луд гидия“, Мефистофел от „Фауст“, „Аида“, „Севилският бръснар“…Четири години бях в Русенската опера под диригентството на изключителния маестро Георги Димитров.

Кои са Вашите коронни роли?

Мога да кажа, че 80% са ме канили за участие в опери на Верди. Направил съм всички големи роли – Атила, Филип ІІ – италианската и френската версии, „Сицилиански вечери“ – френската и италианската версии, двете версии на „Симон Боканегра“. Първата версия само три пъти е правена след времето на Верди и аз съм участвал и в трите. Т.е. след годините на Верди, аз съм единственият изпълнител…

Защо се върнахте в България с мисията да правете майсторски класове?

Откровено казано, не се завръщах често в България, но загубих татко си, без да го видя в последните му дни. Чувствам за това вина и мъка и не искам това да се случи и с майка ми, която тази година навършва 90.

Вече съм на 62 години и кариера няма да правя. Реших като съм тук в България, да направя нещо за певците, които искат да се подобрят и да приемат знания от друг ъгъл. Надявам се това мое начинание да се популяризира все повече...."